Предателства
Аранжирах горчиви усмивки
във букети за псевдоприятели
и прескочих капаните хищни,
заредени със злоба внимателно.
Хапче взех срещу клюки отровни,
празни думи задрасках прилежно,
търпеливо, със нишка любовна,
позакърпих съдрани надежди..
Те ме дебнат обаче в засада,
безпощадно се ровят в съня ми,
тайни нежни от него изравят
и ги хвърлят във публични ями.
Усвоили двулични усмивки
в интензивен урок по омраза,
детски спомени, сочни и чисти,
с грозни пръсти изстискват с наслада…
Омотават ме с тежки въжета
от съмнително лъскави цели
и ме влачат по груби павета,
и стърнища от грях почернели…
Крак подлагат, а после доволни
ме разпъват на кръст талашитен
и ръждиви от цинизъм пирони
ритуално забиват в очите ми.
Аз обаче напук ще живея…
Ще простя на душите им черни
със светени сълзи ще облея
на палача ръцете студени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Димитрова Всички права запазени
