30.09.2004 г., 23:12

Предателства

1.7K 0 8

Аранжирах горчиви усмивки

във букети за псевдоприятели

и прескочих капаните  хищни,

заредени със злоба внимателно.

Хапче взех срещу клюки отровни,

празни думи задрасках прилежно,

търпеливо,  със нишка любовна,

позакърпих съдрани надежди..

Те ме дебнат обаче  в засада,

безпощадно се ровят в съня ми,

тайни нежни  от него изравят

и ги хвърлят във публични ями.

Усвоили  двулични усмивки

в интензивен урок по омраза,

детски спомени, сочни и чисти, 

с грозни пръсти изстискват с наслада…


Омотават ме с тежки въжета

от съмнително лъскави цели

и ме влачат по груби павета,

и стърнища от грях почернели…


Крак подлагат, а после доволни

ме разпъват на  кръст талашитен

и ръждиви от цинизъм пирони

ритуално забиват  в очите ми.


Аз обаче напук ще живея…

Ще простя на душите им черни

със светени сълзи ще облея
на палача ръцете студени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
  • Колко жалко, че това стихотворение е така слабо оценено... Всичко се губи в архивите и се забравят ценните произведения като това!!!
  • Страхотно Е!!!
    Потръпнах когато прочетох.Толкова много спомени изплуваха в съзнанието ми,че ако можех сега щях да плача...
    едно голямо БРАВО
  • Невероятно е!Много добре казано!
  • Само мога да го се усмихвам и да го препрочитам безброй пъти...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...