Предателства
Аранжирах горчиви усмивки
във букети за псевдоприятели
и прескочих капаните хищни,
заредени със злоба внимателно.
Хапче взех срещу клюки отровни,
празни думи задрасках прилежно,
търпеливо, със нишка любовна,
позакърпих съдрани надежди..
Те ме дебнат обаче в засада,
безпощадно се ровят в съня ми,
тайни нежни от него изравят
и ги хвърлят във публични ями.
Усвоили двулични усмивки
в интензивен урок по омраза,
детски спомени, сочни и чисти,
с грозни пръсти изстискват с наслада…
Омотават ме с тежки въжета
от съмнително лъскави цели
и ме влачат по груби павета,
и стърнища от грях почернели…
Крак подлагат, а после доволни
ме разпъват на кръст талашитен
и ръждиви от цинизъм пирони
ритуално забиват в очите ми.
Аз обаче напук ще живея…
Ще простя на душите им черни
със светени сълзи ще облея
на палача ръцете студени.
© Нели Димитрова All rights reserved.
