Предателство
фалшива болка и удар в гърба,
наивна любов и луна на прах,
това усещам аз след твоя грях.
С какво заслужих измислени целувки,
с какво заслужих насила аз милувки,
стъпка ме без капка жал и свян,
а ти беше най-красивия ми блян.
Не искам вече "нежни" думи,
не искам вече преструвки помежду ни,
срина ме направо със земята,
а аз нямам сили даже да заплача.
Предателство усещам в гърдите,
оттам само болка блика.
Предателство - това е твоето име,
а моето - Наивност! На другата представи ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
