10.03.2008 г., 10:33

Предателство

1.2K 1 5
Излишна нежност, прикрита самота,
фалшива болка и удар в гърба,
наивна любов и луна на прах,
това усещам аз след твоя грях.

С какво заслужих измислени целувки,
с какво заслужих насила аз милувки,
стъпка ме без капка жал и свян,
а ти беше най-красивия ми блян.

Не искам вече "нежни" думи,
не искам вече преструвки помежду ни,
срина ме направо със земята,
а аз нямам сили даже да заплача.

Предателство усещам в гърдите,
оттам само болка блика.
Предателство - това е твоето име,
а моето - Наивност! На другата представи ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просто останах без думи. Прекрасно е!!! Желая ти много успехи,щастие и най- вече да намериш човека, който да те заслужава.
  • Много ти благодаря мила за хубавите думи )) Това което ми написа значи много за мен {{{{{}}}}}
  • ''Предателство - това е твоето име...''
    А твоето име,мила, е любов,вяра,искреност и надежда!!!
    Бъди много щастлива и не се оставяй на фалшивите хора в живота ти!Те са просто част от интериора.Не можем да ги избегнем,но с усмивка ще победиш и най-лошия си враг!Прегръщам те
    Поздравявам те за стихчето!
  • Благодаря ти.И аз те прегръщам , мила Таня
  • Силен и много тъжен стих!Прегръщам те,миличка!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...