4.08.2017 г., 1:22

Предателство

590 3 6

 

Кажи ми, че сънувам

Събуди ме от това

Сън или мираж си

До мен ли си сега?

 

Сънувах, че те губя

Във болка и сълзи

Удавена се будех 

До мене спеше ти

 

Не исках да повярвам

В злокобния си сън

В кошмара безобразен

Че тръгваш си от мен

 

Дали в съня те нямаше 

Или губех те в реалността

Душата ми предаваше

Веднага щом заспях

 

Съдбата ми подсказваше 

Начертания ми път 

Отказвах не повярвах и

Забравях за сънят

 

Един ден той обаче случи се

Същият, какъвто го видях

Пред очите ми, но истински

Човек, във който се кълнях

 

 /преживяно/

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...