ПРЕДАТЕЛСТВО

Заби ли ножа?
Хайде, завърти го!
Не си единствен, дето ме рани!
Сама ще си зашия всички прорези,
от твойте уж, приятелски лъжи.
Забий до края!
Да остане белег!
За да помня, нищо че горчи...
И вечер тихо в огледалото,
ще броя белези, оставени сами.
Забий  го пак!
Бъди суров, суров до болка.
Отново, нека да боли!
Предателството е горчива чаша,
и се пие наведнъж... уви!
Гърбът ми цял, обсипан е във белези,
но тез приятелските най-болят.
Сама научих да пришивам прорези,
останали да топлят през нощта...

Диана Димитрова