Предчувствие за Есен...

Предчувствие за Есен...

                           Светът се управлява от Скоростта.

              Пространството и Времето не са абсолютни

              и понеже това е трудно да се осмисли- създа-

              дохме Боговете...И вече за всичко си имаме обяс-

             нение: Това е от Бог!...

... И само със душата се усеща,

че Нещо ей сега ще се взриви,

а там, по хълма ширнал се отсреща,

люлее Вятър жълтите треви...

Листата на дърветата пъстреят,

все повече в червено-жълт нюанс,

но слънчеви лъчи по лятно греят-

с Предчувствието влезли в дисонанс...

А на моменти Вятърът по- силно

подухне ли, повява нежен хлад

и някак меланхолно и умилно

изглежда вече целият ни Свят...

В небето бели облачета плуват

и сменят бързо своя силует-

прегърнати от Вятъра танцуват,

а той в листата свири на тромпет...

И пеперудите дори, безгрижно

(макар и да умират в Есента!)

летят, а после кацат неподвижно

и сливат се със жълтата трева...

На печени пиперки аромата

разнежва ни по тия ширини

и Космоса изпълва се с благата

от зрелостта по нашите земи...

Затвориш ли очи- край теб се носят

илюзии от миналите дни

и всички не зададени Въпроси,

и ехо от забравени Мечти...

Илюзиите нямат недостатъци,

Мечтите са извън Реалността:

и всичко хубаво от тях останало

да вземеш искаш с теб и в Есента...

Предчувствие, че Нещо си отива

със Времето, във тоя предсезон

на угари в пожънатите ниви,

изтръгва от Душите тъжен стон...

Усещаме, че с Времето отнесен

отива си и нашият Живот

и в Зрелостта на идващата Есен

едва ли сладък ще е всеки Плод!..

... Но Времето е също относително,

единствено е вечна Скоростта

и тъй изглежда много съблазнително,

да се отложи даже Старостта,

но трябвя само бързо, ураганно

и във Живота с надпределна Страст,

да минем като мълнии в Пространството:

и Времето над нас ще е без  Власт!..

Коста Качев