Предчувствам минзухарени полета –
земята с тях приветства свойта пролет.
Те в блясък свръхсияещ са обзети
и в приказно ухание, и в полет
на птици, зажаднели пак за Слънце,
за люляци и извори кристални.
А в шепата полегнало е зрънце,
което пази всичките си тайни.
И щом в пръстта потъне нежно, леко,
ще избуи в ливади пъстроцветни,
ще ни обвие в булото си меко
с копнежа на прегръдките си летни!
© Данаил Таков Всички права запазени