Предчувствам минзухарени полета –
земята с тях приветства свойта пролет.
Те в блясък свръхсияещ са обзети
и в приказно ухание, и в полет
на птици, зажаднели пак за Слънце,
за люляци и извори кристални.
А в шепата полегнало е зрънце,
което пази всичките си тайни.
И щом в пръстта потъне нежно, леко,
ще избуи в ливади пъстроцветни,
ще ни обвие в булото си меко
с копнежа на прегръдките си летни!
© Данаил Таков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
