Предчувствам минзухарени полета –
земята с тях приветства свойта пролет.
Те в блясък свръхсияещ са обзети
и в приказно ухание, и в полет
на птици, зажаднели пак за Слънце,
за люляци и извори кристални.
А в шепата полегнало е зрънце,
което пази всичките си тайни.
И щом в пръстта потъне нежно, леко,
ще избуи в ливади пъстроцветни,
ще ни обвие в булото си меко
с копнежа на прегръдките си летни!
© Данаил Таков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
