8.11.2024 г., 12:29 ч.

Предчувствие за зима 

  Поезия
88 4 4

 

С ноември съвсем се от чувства оголих,

душата ми също без време олекна.

Сълзите си вкупом далече прогоних.

Зовът на сърцето нанейде отекна –

 

прелитна високо над скалния хребет,

пое го на вятъра вярната стража,

превърна се в малък стопяващ се трепет –

остана прашинка една на паважа.

 

Наметнах се с топлото зимно елече,

студът ще е остър и по-осезаем.

О, лято, защо си тъй много далече?

От топлия пламък да взема назаем!

 

Защо си любов, тъй самотна, обречена –

със зимния вятър, подписала пакт?

С дантела от скреж тъй ефирно облечена –

ела за последно да танцуваме в такт!

 

© Bo Boteva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??