Предчувствие за зима
С ноември съвсем се от чувства оголих,
душата ми също без време олекна.
Сълзите си вкупом далече прогоних.
Зовът на сърцето нанейде отекна –
прелитна високо над скалния хребет,
пое го на вятъра вярната стража,
превърна се в малък стопяващ се трепет –
остана прашинка една на паважа.
Наметнах се с топлото зимно елече,
студът ще е остър и по-осезаем.
О, лято, защо си тъй много далече?
От топлия пламък да взема назаем!
Защо си любов, тъй самотна, обречена –
със зимния вятър, подписала пакт?
С дантела от скреж тъй ефирно облечена –
ела за последно да танцуваме в такт!
© Bo Boteva All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички, които прочетоха, харесаха и гласуваха за моите стихотворения в това предизвикателство! За мен беше удоволствие да ги напиша и споделя с вас!
-
Благодаря от сърце, Скитница!
-
Този танц ми хареса
Успех! -
Благодаря, Младене за коментара и поставянето на стиха в "Любими"!
-
Стилен и вълнуващ стих, Бо.
Давам глас и те поздравявам! -
Много благодаря, Люси!
-
Много вълнуващ стих! Браво,Бо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
