Предел за равновесие

3.09.2014 г., 11:00 ч.

Поезия » Философска

590 0 1

Има ли хора,

които никога не порастват?

Питам света, от болка премаляла.

Дете ли съм?

По сто въпроса на ден си аз задавам:

Коя съм?

Накъде вървя?

Посока?

Цел?

Светът мълчи.

По пътя на духа няма светофари?!

………………………................................

А кълбото огнено

е тъй недостижимо...

И май само това,

че ме има тук и сега,

е условие достатъчно

за щастие неизмеримо.

Да!

Ритмично щедра

като слънцето да бъда…

Това за мен е постижимо.

Гюлсер Мазлум

2.09.2014 година

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.