Предел за равновесие
Има ли хора,
които никога не порастват?
Питам света, от болка премаляла.
Дете ли съм?
По сто въпроса на ден си аз задавам:
Коя съм?
Накъде вървя?
Посока?
Цел?
Светът мълчи.
По пътя на духа няма светофари?!
………………………................................
А кълбото огнено
е тъй недостижимо...
И май само това,
че ме има тук и сега,
е условие достатъчно
за щастие неизмеримо.
Да!
Ритмично щедра
като слънцето да бъда…
Това за мен е постижимо.
Гюлсер Мазлум
2.09.2014 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
