bocco (Николина)
6 49
19.12.2007 г., 14:00 ч.

Преди 18 

  Поезия » Философска
1108 0 9
Сякаш есен е в душата ми
                     и две сълзи започнаха да падат
вместо от дърветата листата...
                     Кафявомътни, кървавочервени
покриват мъката, а не земята...

А миглите ми също клони
са голи, без сълзи по тях...
Изсъхнаха! Спиралата се рони
и скри руменината ми със прах.

Изтрих червилото с ръката ледена,
заключила усмивката, загубила ключа!
Не знаеше... Тъгата ми е временна,
а щастието? По-неясно от мъгла...

Дойдоха ми на гости гарвани
                                        и всеки
къс идентичност в човката си грабна
                                       и литнаха...
                          Тъй силни са крилете!!!
Към пропаст щом ме носят, за да падна...

Не чакам вече нищо от живота...
Какво да търся?! Всичко ме отмина!!!
Аз кораб съм - насред море без котва...
Плаващ в осемнай'стата година!

© Николина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??