Сякаш есен е в душата ми
и две сълзи започнаха да падат
вместо от дърветата листата...
Кафявомътни, кървавочервени
покриват мъката, а не земята...
А миглите ми също клони
са голи, без сълзи по тях...
Изсъхнаха! Спиралата се рони
и скри руменината ми със прах.
Изтрих червилото с ръката ледена,
заключила усмивката, загубила ключа!
Не знаеше... Тъгата ми е временна, ...