Dec 19, 2007, 2:00 PM

Преди 18

1.4K 0 9
Сякаш есен е в душата ми
                     и две сълзи започнаха да падат
вместо от дърветата листата...
                     Кафявомътни, кървавочервени
покриват мъката, а не земята...

А миглите ми също клони
са голи, без сълзи по тях...
Изсъхнаха! Спиралата се рони
и скри руменината ми със прах.

Изтрих червилото с ръката ледена,
заключила усмивката, загубила ключа!
Не знаеше... Тъгата ми е временна,
а щастието? По-неясно от мъгла...

Дойдоха ми на гости гарвани
                                        и всеки
къс идентичност в човката си грабна
                                       и литнаха...
                          Тъй силни са крилете!!!
Към пропаст щом ме носят, за да падна...

Не чакам вече нищо от живота...
Какво да търся?! Всичко ме отмина!!!
Аз кораб съм - насред море без котва...
Плаващ в осемнай'стата година!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...