Преди

29.05.2012 г., 21:47 ч.

Поезия » Любовна

577 0 0

Опитвам да си спомня за преди,

за времето със теб, как рисувахме мечти.
Опитвам се, но уви, споменът не се завръща

и силно ме боли…

Боли. Душата ми изгаря в мъки

и няма ни лек, и ни покой.

Убих. Убих се да се върнеш

и пак да бъдеш само мой.

Живях. Обичах. А после Смърт.

Това остана, след като си тръгна ти,

светът ми - сив и чер е вън градът,

а в душата буря от сълзи ехти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.