Преди
857
0
0
Опитвам да си спомня за преди,
за времето със теб, как рисувахме мечти.
Опитвам се, но уви, споменът не се завръща
и силно ме боли…
Боли. Душата ми изгаря в мъки
и няма ни лек, и ни покой.
Убих. Убих се да се върнеш
и пак да бъдеш само мой.
Живях. Обичах. А после Смърт.
Това остана, след като си тръгна ти,
светът ми - сив и чер е вън градът,
а в душата буря от сълзи ехти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарк Стефанова Все права защищены
