23.12.2012 г., 11:04

Преди да подредим Света...

5.2K 14 67

   

 

 

Преди да подредим Света...

 

 

 

Прочут изследовател – учен,

отдаден в своята мечта,

работил над въпроса труден!...

Да бъде подреден Света!

Синът му – палавник невръстен,

нахлул при таткото зает,

играчките навред разпръснал 

из бащиния кабинет...

Но той намерил занимание!

Голяма карта на Света

нарязал от едно списание...

Превърнала се в пъзел тя!

И дал задача на сина си,

преди да падне вечерта,

да се потруди със ума си...

И пак да подреди Света!

Доволен, умният юнак

след малко картата показал.

Зачудил се бащата как

се справил сам. А той му казал:

„На задната страна открих

човешки образ – лик едничък.

Аз всъщност него наредих!

Светът се подреди самичък”...

 

Една несбъдната мечта

е задачата така нелека...

Преди да наредим Света,

да подредим във нас - Човека!!!...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми допадна стихотворението! Темата е непреходна! Поздравления!
  • Много добре написано! И да си призная, като човек-учен, това положение ми е толкова познато.
  • благодаря ви, че след толкова години, още се спирате на моята страничка...бъдете живи и здрави!!!
  • Благодаря за удоволствието... Едно голямо браво от мен!
  • Великолепно, самата истина и задача пред всеки от нас! Поздравления!
    Една несбъдната мечта
    е задачата така нелека...
    Преди да наредим Света,
    да подредим във нас - Човека!!!...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...