ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
31 290
Dec 23, 2012, 11:04 AM

Преди да подредим Света...

5.2K 14 67

   

 

 

Преди да подредим Света...

 

 

 

Прочут изследовател – учен,

отдаден в своята мечта,

работил над въпроса труден!...

Да бъде подреден Света!

Синът му – палавник невръстен,

нахлул при таткото зает,

играчките навред разпръснал 

из бащиния кабинет...

Но той намерил занимание!

Голяма карта на Света

нарязал от едно списание...

Превърнала се в пъзел тя!

И дал задача на сина си,

преди да падне вечерта,

да се потруди със ума си...

И пак да подреди Света!

Доволен, умният юнак

след малко картата показал.

Зачудил се бащата как

се справил сам. А той му казал:

„На задната страна открих

човешки образ – лик едничък.

Аз всъщност него наредих!

Светът се подреди самичък”...

 

Една несбъдната мечта

е задачата така нелека...

Преди да наредим Света,

да подредим във нас - Човека!!!...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Spring_sunrise (Кремена Арменчева)
    Spring_sunrise (Кремена Арменчева)
    Много ми допадна стихотворението! Темата е непреходна! Поздравления!
  • София-Либератус
    София-Либератус
    Много добре написано! И да си призная, като човек-учен, това положение ми е толкова познато.
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    благодаря ви, че след толкова години, още се спирате на моята страничка...бъдете живи и здрави!!!
  • nakonakov (Нако Наков)
    nakonakov (Нако Наков)
    Благодаря за удоволствието... Едно голямо браво от мен!
  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    Великолепно, самата истина и задача пред всеки от нас! Поздравления!
    Една несбъдната мечта
    е задачата така нелека...
    Преди да наредим Света,
    да подредим във нас - Човека!!!...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0