Dec 23, 2012, 11:04 AM

Преди да подредим Света...

5.2K 14 67

   

 

 

Преди да подредим Света...

 

 

 

Прочут изследовател – учен,

отдаден в своята мечта,

работил над въпроса труден!...

Да бъде подреден Света!

Синът му – палавник невръстен,

нахлул при таткото зает,

играчките навред разпръснал 

из бащиния кабинет...

Но той намерил занимание!

Голяма карта на Света

нарязал от едно списание...

Превърнала се в пъзел тя!

И дал задача на сина си,

преди да падне вечерта,

да се потруди със ума си...

И пак да подреди Света!

Доволен, умният юнак

след малко картата показал.

Зачудил се бащата как

се справил сам. А той му казал:

„На задната страна открих

човешки образ – лик едничък.

Аз всъщност него наредих!

Светът се подреди самичък”...

 

Една несбъдната мечта

е задачата така нелека...

Преди да наредим Света,

да подредим във нас - Човека!!!...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми допадна стихотворението! Темата е непреходна! Поздравления!
  • Много добре написано! И да си призная, като човек-учен, това положение ми е толкова познато.
  • благодаря ви, че след толкова години, още се спирате на моята страничка...бъдете живи и здрави!!!
  • Благодаря за удоволствието... Едно голямо браво от мен!
  • Великолепно, самата истина и задача пред всеки от нас! Поздравления!
    Една несбъдната мечта
    е задачата така нелека...
    Преди да наредим Света,
    да подредим във нас - Човека!!!...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...