3.09.2010 г., 6:44

Преди да се роди Септември

1.4K 0 14

Преди да се роди,

Септември се разплака.

Тъжиш ли, Август, тъжиш?

Тръгваш си, даже не махаш.

 

Преди да се роди,

Септември ме разплака.

Тъжна ли? Тъжна не съм.

Нищо и никой не чакам.

 

Гола до мен ще заспи,

срутена, моята младост...

Млада съм, млада... Нали!

Пак ще го бъде топлият Август!

 

Гол се във мене събужда

онзи Септември разплакан.

Само че няма очи...

Никой и нищо не чака.

 

01.09.2010

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...