Sep 3, 2010, 6:44 AM

Преди да се роди Септември

  Poetry » Other
1.4K 0 14

Преди да се роди,

Септември се разплака.

Тъжиш ли, Август, тъжиш?

Тръгваш си, даже не махаш.

 

Преди да се роди,

Септември ме разплака.

Тъжна ли? Тъжна не съм.

Нищо и никой не чакам.

 

Гола до мен ще заспи,

срутена, моята младост...

Млада съм, млада... Нали!

Пак ще го бъде топлият Август!

 

Гол се във мене събужда

онзи Септември разплакан.

Само че няма очи...

Никой и нищо не чака.

 

01.09.2010

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...