20.03.2025 г., 10:44  

Небето си разпори козирката

374 1 0

                                  Откакто Залезът потъна във Марица.
                                  И мъртвите – играят ръченица!…
                                  Небето си разпори козирката –
                                  преди да цъфне Месецът в гората!

                                  Денят от хълма, бавно се прибира,
                                  за кой ли път, във своята квартира.
                                  Там, дето само – Вятърът го чака –
                                  с бутилка вино, седнал на матрака.

                                  Денят мълчи, заслушан в тишината,
                                  отвъд баира – чак до Планината…
                                  Където Месецът, пристига по сандали –
                                  Земята и Небето – да подпали!…

                                  Нощта започва, бавно да се къдри,
                                  додето дипли, думите си мъдри…
                                  По тесните пътечки, край гората –
                                  от гробището – чак до равнината!

                                  Гърми дъждът! И Вятърът скандира:
                                  че всичко се възражда!… И умира…
                                  Откакто Залезът потъна във Марица.
                                  И мъртвите – играят ръченица!… 

 

                                  2024 г.      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...