Откакто Залезът потъна във Марица.
И мъртвите – играят ръченица!…
Небето си разпори козирката –
преди да цъфне Месецът в гората!
Денят от хълма, бавно се прибира,
за кой ли път, във своята квартира.
Там, дето само – Вятърът го чака –
с бутилка вино, седнал на матрака.
Денят мълчи, заслушан в тишината,
отвъд баира – чак до Планината…
Където Месецът, пристига по сандали –
Земята и Небето – да подпали!… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up