Преди да срещнеш любовта
хвани най-вярната посока,
без грях, окъпана от белота,
в очите нежностни и строги.
Преди да губиш вярата дори,
че семената не покълват
и цвете не цъфти както преди,
ти сбогом кажи на самотата.
Преди да спреш, очите виж
на сънна и безплътна забрава,
и царството си сънно задръж,
като най-сладкогласна сирена.
Преди... да прескочиш вълна,
с неведома сила, с душа бездънна,
премини океанска дълбина,
по лунна пътека, от тъмното!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
