Преди да тръгна
От теб като си тръгвам ще боли
и трябва да съм много силна
дълбока раната ми ще кърви,
ако не удържам болката родилна
Тогава трябваше да се роди
от силата на чувствата ни смели
позорът който ще ни наследи
щом с непосилното сме се заели
От теб като си тръгвам без да спра
назад не бива аз да се обръщам
надежда някаква ако съзра
рискувам в ада все да се завръщам
Защото ти превърна моя свят
във нещо нереално и неземно
той беше истински с любов богат
това което ни е най-потеребно...
Дано по-мъничко да ме боли
че в джобовете чувствата натъпка
че нямаше сърце душа очи...
щом дрехата смени съвсем ме стъпка
А ти недей да ми копаеш гроб
играта ти затуй че не обикнах
аз доста дълго служих ти за роб
но някак със робията не свикнах...
Затуй като си тръгвам ще боли
признавам и робиня бях щастлива
сега по пътя си сам всеки ще върви
съдбата просто беше завистлива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
