9.01.2025 г., 9:54  

Преди да заспим

674 7 15

Не оставай до късно без мене.
А завий ме с юрган от мечти. 
Аз не искам нощта да те вземе...
Да открадне без памет следи. 

 

Не забравяй и нощната лампа. 
Сто светулки мъждукат по теб. 

Виж на шкафа, оставих ти клапа
и невидим... за кино билет. 

 

Прожектирам си спомени мили. 
И превъртам назад и напред. 
За да чуя най-нежното – Вили...
от седалка на първия ред. 

 

А в салона – шушукащи няма. 
Зажаднели за екшън очи...
За мистерии, фентъзи, драма...
Само аз съм... А главният – Ти. 

 

Не оставай... до късно без мене. 
Тази лента ще свърши... почти. 
Има още, какво да заснемем...
Има много... преди... да заспим. 

 

https://youtu.be/KSMR9LQR4Qk?si=Yx4KtzUN3GG0BpcI

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докато чакаме драмите изпускаме романтиката...
    Благодаря, Найден.
    Хубав ден на всички!
  • Колко малко трябва на човек-един салон и стол до теб да е зает, от любим човек...
    Приятно гледане, Вили
  • Георги, Лъчо, благодаря ви! Радвам се да чуя и мъжко мнение.
    Благодаря за хубавите думи, Дани 🌹
  • Чисти чувства и топъл стремеж за близост. Какво повече ни трябва? Чудесен стих, Вили, поздравявам те!
  • Всички сме в някакъв филм, но по-красив, защото е истина! Поздрави, Вили, за хубавото стихотворение!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...