Преди да заспя...
Преди да заспя, още преди
да затворя очите си,
шепна нежно и мило
и те каня в съня си.
Рисувам със мисъл -
най-вярната четка - чертите ти,
после в очите ти спирам
и потъвам във тях и в съня си.
Докосвам те с болка,
защото така се страхувам,
че може преди да те стигна...
да се събудя.
Покривам с целувки твоето тяло...
което познавам. Когато посегнеш
към мен за целувка...
се стряскам и се събуждам...
А после до късно милвам звездите
и питам луната за теб.
Искам поне във съня ми да дойдеш,
с утрото... пак да си тръгнеш от мен!
да затворя очите си,
шепна нежно и мило
и те каня в съня си.
Рисувам със мисъл -
най-вярната четка - чертите ти,
после в очите ти спирам
и потъвам във тях и в съня си.
Докосвам те с болка,
защото така се страхувам,
че може преди да те стигна...
да се събудя.
Покривам с целувки твоето тяло...
което познавам. Когато посегнеш
към мен за целувка...
се стряскам и се събуждам...
А после до късно милвам звездите
и питам луната за теб.
Искам поне във съня ми да дойдеш,
с утрото... пак да си тръгнеш от мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
