От стихоплетство дойде ми до гуша.
Всеки стих аналог е на друг.
Преди пишеха: мъжът ми не слуша.
Сега: непокорен е моят съпруг.
Преди: месечината свети отгоре.
Сега: луната отгоре гори.
Преди: либе, на гурбет съм в Загоре.
Сега: ще се чукаме с тебе, нали?
Преди от любов полудяваха.
Сега, като луди се любим.
Бунтовни песни, в кръчми запяваха.
Сега, в чалгата нейде се губим.
Преди, поетите стихове пишеха.
Сега търсим речника с рими.
И преди глупости ръсеха.
Защо ние да сме непогрешими?
© Ник Желев Всички права запазени