13.05.2015 г., 9:58 ч.

Преди и сега 

  Поезия
898 0 11

От стихоплетство дойде ми до гуша.

Всеки стих аналог е на друг.

Преди пишеха: мъжът ми не слуша.

Сега: непокорен е моят съпруг.

 

Преди: месечината свети отгоре.

Сега: луната отгоре гори.

Преди: либе, на гурбет съм в Загоре.

Сега: ще се чукаме с тебе, нали?

 

Преди от любов полудяваха.

Сега, като луди се любим.

Бунтовни песни, в кръчми запяваха.

Сега, в чалгата нейде се губим.

 

Преди, поетите стихове пишеха.

Сега търсим речника с рими.

И преди глупости ръсеха.

Защо ние да сме непогрешими?

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Васи, Рени!
  • И аз харесах и се усмихнах, Ник! Присъединявам се към казаното от Владислав. Лека вечер от мен!
  • И преди и сега глупци винаги има. Ние грешим и след нас ще грешат.На кой не е ясно? Браво!
  • Благодаря, Жоро!
  • Интересно и вярно донякъде - лично мнение. Поздрав за римуваната провокация.
  • Благодаря за разбирането, Стойне!
  • Едно откровение изказано спокойно и на глас никога не е излишно.
    Когато текста е реалистичен няма на кого да се сърдим.
    В творбата ти много сполучливо са намерили място и лекият хумор и необходимата сатира.
    Поздрав за постигнатата творба, Ник! Браво!
    Желая ти ведър ден!
  • Прощавай, явно не съм те разбрал правилно.
  • Белла,
    аз приемам всяка критика. Но мисля, че преди критиката, е нужно да се прочете написаното. За какви чужди грешки споменаваш? Ясно съм включил и себе си към всички.
    Наистина има нещо отвратително...
  • Благодаря, Влади!
    Малко шега не е излишна.
Предложения
: ??:??