25.06.2008 г., 21:44

Преди и сега

988 0 5

 

Преди и сега

 

Преди...

Бях нарисувана, бях красива, изваяна... С твоя акварел.

Сега...

Съм надраскан чертеж, от отровно мастило поел...

Преди...

Душата ми градина Райска бе, всеки плод можеше да си откъсне...

Сега...

Гробище е... Каквото и да откраднеш, то мъртво ще е... в ръцете ти ще се пръсне...

Преди...

Звучах под клавишите на пиано...

Сега...

Съм само нота в ухо глухонямо...

Преди...

Мелодия нежна се носеше с прасковен цвят...

Сега...

Е тихо... Сякаш моят ангел умира, напуска мен и този свят...

Преди...

Бушуваше огън в кръвта...

Сега...

Пепел подклажда жарта...

Преди...

Бях ключът в твоята ръка, да отключиш своите окови...

Сега...

Ръждясах... А и ключалките са нови...

Преди..

Ме обичаше...

Сега...

Аз те обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андреа Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...