Преди кафето в шест
Всеки отговор ражда по залез въпроси.
Този свят без любов е на път да се срине.
Тя все още за мене облича и носи
най-красивите рокли в зелено и синьо.
Бели перли изгряват на тънката шия
в полуздрача дантелен на делника скучен.
И отказвам под шапка и шлифер да крия,
че на обич и нежност от нея се уча.
От живота си бурен до днес неразглезен –
всички химни и клетви за вярност са чути.
Разпознавам в тълпата изящния глезен,
като древен ловец между стадо кошути.
Нямам време за късни недели без дати.
Календарът е круша с окапала шума.
До един греховете са вече признати
и съм клада, която от обич ще лумне.
Мое късно, прозрачно малиново вино,
всяка нощ ни венчават очите на совите.
И без перли, и рокли в зелено и синьо,
те обичам без право на други любови.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
