diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
15.01.2023 г., 0:59

Преди краят

875 0 2

Преди да се сдобия с равен покрив, 
ще бродят мислите ми сред комините, 
където нощем с две-три котки 
споделям хлъзгавите керемиди... 
И там, под шапката на небосклона 
ще пия чай от "нокътя на дявол" 
понеже болките не са ми спомен 
и лошо ме върти коляното... 
Преди очите ми да угаснеят, 
разбрал словесната си дарба, 
веднъж поне ще измълча поезията, 
в която никога не вярвах... 
Накрая, в осъзната истина 
ще умъртвя прозрачната надежда. 
На зрящата ми същност писна ѝ 
слепците в мене да проглеждат... 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов 
14.01.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    И...нека надеждата да те води! Напиши нещо да се разсмея, хумористично, двусмислено !
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Стряскаща, но много силна поезия, Дани! Поантата е направо жестока! Стихотворенията ти стават все по-безнадеждно тъжни и ми се иска през новата година да проясниш душата си с изблик на ново щастие, покълнало в дните ти! Нека то им даде смисъл, а на теб – повод за живот!👍😊

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0