Преди краят
Преди да се сдобия с равен покрив,
ще бродят мислите ми сред комините,
където нощем с две-три котки
споделям хлъзгавите керемиди...
И там, под шапката на небосклона
ще пия чай от "нокътя на дявол"
понеже болките не са ми спомен
и лошо ме върти коляното...
Преди очите ми да угаснеят,
разбрал словесната си дарба,
веднъж поне ще измълча поезията,
в която никога не вярвах...
Накрая, в осъзната истина
ще умъртвя прозрачната надежда.
На зрящата ми същност писна ѝ
слепците в мене да проглеждат...
Стихопат.
©Данаил Антонов
14.01.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
