Преди краят

15.01.2023 г., 0:59 ч.

Поезия » Философска

359 0 2

Преди да се сдобия с равен покрив,
ще бродят мислите ми сред комините,
където нощем с две-три котки
споделям хлъзгавите керемиди...
И там, под шапката на небосклона
ще пия чай от "нокътя на дявол"
понеже болките не са ми спомен
и лошо ме върти коляното...
Преди очите ми да угаснеят,
разбрал словесната си дарба,
веднъж поне ще измълча поезията,
в която никога не вярвах...
Накрая, в осъзната истина
ще умъртвя прозрачната надежда.
На зрящата ми същност писна ѝ
слепците в мене да проглеждат...

Стихопат.
©Данаил Антонов
14.01.2023

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Mimoza20 (Мария Николова)

2023-01-21T22:41:22+02:00

И...нека надеждата да те води! Напиши нещо да се разсмея, хумористично, двусмислено !
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-01-15T07:46:34+02:00

Стряскаща, но много силна поезия, Дани! Поантата е направо жестока! Стихотворенията ти стават все по-безнадеждно тъжни и ми се иска през новата година да проясниш душата си с изблик на ново щастие, покълнало в дните ти! Нека то им даде смисъл, а на теб – повод за живот!👍😊