Знаеш ли коя бях преди теб,
и за какво си мечтаех,
бях момичето без билет,
на последната седалка в трамвая.
С коси ухаещи на мечти,
с рокля пъстра като дъгата,
рисувах по стъклата звезди
и своя принц  красив чаках.
Вечер всички мечти,
събирах във вехта тетрадка, 
в огледалото търсех черти,
виждах те в  сън кратък.
После на един пуст перон,
те намерих самотен и тъжен,
по лицето ти с тих стон,
се търкаляха сълзи тревожни.
И потънах в две сини очи,
прегърнах твоята слабост,
попих мъжките ти сълзи,
и разбрах,че и мъжете плачат.
Погали ме с топла ръка,
целуна ме с дъха на сумрака,
и с ласкави тихи слова,
каза, че мене си чакал.
В небето изгря нова луна
и поех по съдбовните друмища,
с момчето, в чиято сълза,
открих принца от моите сънища.