Знаеш ли коя бях преди теб,
и за какво си мечтаех,
бях момичето без билет,
на последната седалка в трамвая.
С коси ухаещи на мечти,
с рокля пъстра като дъгата,
рисувах по стъклата звезди
и своя принц красив чаках.
Вечер всички мечти,
събирах във вехта тетрадка,
в огледалото търсех черти,
виждах те в сън кратък. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up