22 окт. 2021 г., 09:59

Преди теб и след това

928 0 1

Знаеш ли коя бях преди теб,
и за какво си мечтаех,
бях момичето без билет,
на последната седалка в трамвая.
С коси ухаещи на мечти,
с рокля пъстра като дъгата,
рисувах по стъклата звезди
и своя принц  красив чаках.
Вечер всички мечти,
събирах във вехта тетрадка, 
в огледалото търсех черти,
виждах те в  сън кратък.
После на един пуст перон,
те намерих самотен и тъжен,
по лицето ти с тих стон,
се търкаляха сълзи тревожни.
И потънах в две сини очи,
прегърнах твоята слабост,
попих мъжките ти сълзи,
и разбрах,че и мъжете плачат.
Погали ме с топла ръка,
целуна ме с дъха на сумрака,
и с ласкави тихи слова,
каза, че мене си чакал.
В небето изгря нова луна
и поех по съдбовните друмища,
с момчето, в чиято сълза,
открих принца от моите сънища.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илонка Денчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...