Преди тръгване
Всеки ден
се питам
пред бялото
огледало…
Дали съм този,
който се събужда
с мисълта за теб…
А сутринта
времето е някак
спряло…
Не се движи,
а мисълта бърза…
Напред…
Защо
когато тръгвам
не мога
да погледна…
В очите ти…
И защо не мога
да обърна глава
назад и да видя…
Дали още…
Си там…
Защото не искам
да си спомням
мига на тръгването.
Лицето ти грее в
лъчи
във всеки
друг миг…
Как да забравя
усмивката ти…
Не знам…
И не трябва да
забравям нищо
с теб изживяно…
Забравя ли,
те виждам в чужди
обятия…
Тъжно е когато си
само образ…
На съзнанието…
И си така
прекрасна,
когато с теб зная,
че ще
живеем вечно…
Във лятото…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
