Всеки ден

се питам

пред бялото

огледало…

Дали съм този,

който се събужда

с мисълта за теб…

А сутринта

времето е някак

спряло…

Не се движи,

а мисълта бърза…

Напред…

Защо

когато тръгвам

не мога

да погледна…

В очите ти…

И защо не мога

да обърна глава

назад и да видя…

Дали още…

Си там…

Защото не искам

да си спомням

мига на тръгването.

Лицето ти грее в

лъчи

във всеки

друг миг…

Как да забравя

усмивката ти…

Не знам…

И не трябва да

забравям нищо

с теб изживяно…

Забравя ли,

те виждам в чужди

обятия…

Тъжно е когато си

само образ…

На съзнанието…

И си така

прекрасна,

когато с теб зная,

че ще

живеем вечно…

Във лятото…