17.05.2007 г., 21:37

ПРЕДИ ЗАЛЕЗА

894 0 1
Не, не искам да те забравя!
... но защо, каквото и да правя
никой не ме разбира?
Защо никой не спира
да ме лъже, че животът продължава
дори и след нежеланата раздяла?

Защо само на теб не повярвах,
когато каза, че всичко се променя,
а прекалено късно разбрах,
че твоя отказ трябва да приема.

Ти никога не ми даде нещо красиво,
тъй както детството ми не бе щастливо.
Ти бе поредният, който отхвърли любовта
и ме остави сама с мечтите във нощта.

Мечти... да, може би аз само в тях живях
и да ги постигна с теб не успях.
Представях си морето, наистина прекрасно,
но когато те нямаше - толкова опасно.

Убиваха ме гигантските вълни,
а аз се питах: Къде си ти?
И тогава разбрах, че ти бе поредната измама,
морето... и него всъщност го няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Момчилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сравнението с морето много ми хареса!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...