17 мая 2007 г., 21:37

ПРЕДИ ЗАЛЕЗА 

  Поэзия
659 0 1
Не, не искам да те забравя!
... но защо, каквото и да правя
никой не ме разбира?
Защо никой не спира
да ме лъже, че животът продължава
дори и след нежеланата раздяла?

Защо само на теб не повярвах,
когато каза, че всичко се променя,
а прекалено късно разбрах,
че твоя отказ трябва да приема.

Ти никога не ми даде нещо красиво,
тъй както детството ми не бе щастливо.
Ти бе поредният, който отхвърли любовта
и ме остави сама с мечтите във нощта.

Мечти... да, може би аз само в тях живях
и да ги постигна с теб не успях.
Представях си морето, наистина прекрасно,
но когато те нямаше - толкова опасно.

Убиваха ме гигантските вълни,
а аз се питах: Къде си ти?
И тогава разбрах, че ти бе поредната измама,
морето... и него всъщност го няма.

© Мария Момчилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сравнението с морето много ми хареса!
Предложения
: ??:??