May 17, 2007, 9:37 PM

ПРЕДИ ЗАЛЕЗА

  Poetry
895 0 1
Не, не искам да те забравя!
... но защо, каквото и да правя
никой не ме разбира?
Защо никой не спира
да ме лъже, че животът продължава
дори и след нежеланата раздяла?

Защо само на теб не повярвах,
когато каза, че всичко се променя,
а прекалено късно разбрах,
че твоя отказ трябва да приема.

Ти никога не ми даде нещо красиво,
тъй както детството ми не бе щастливо.
Ти бе поредният, който отхвърли любовта
и ме остави сама с мечтите във нощта.

Мечти... да, може би аз само в тях живях
и да ги постигна с теб не успях.
Представях си морето, наистина прекрасно,
но когато те нямаше - толкова опасно.

Убиваха ме гигантските вълни,
а аз се питах: Къде си ти?
И тогава разбрах, че ти бе поредната измама,
морето... и него всъщност го няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Момчилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сравнението с морето много ми хареса!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...