П Р Е Д И З Б О Р Н О
Президент ще избираме скоро.
За държавата, нова глава.
Както винаги, кандидатите много.
Има дори и нови лица.
От екрана ги гледам, милите.
Не е никой от тях колеблив.
И всичките имали силите
да направят народа щастлив.
След "промените" все ни оправяха.
А народът затъна в калта.
Стъпят на поста, веднага забравят
за обещаните велики дела.
Вече не гледам партийните листи.
Всички бои се сляха в едно.
И уж са на старта в различните писти,
а всички са пръкнали от едничко гнездо.
Неволно се сещам за всички, които
с години стояха на този престол.
И все обещаваха. А народът ни клети
вече и хляба хапва без сол.
Единият в поточе бистро, планинско,
риба ловеше с голи ръце.
Другият, екипиран в ловни одежди,
сниман до ловен трофей и чифте.
Наближава денят, а аз още не зная
за кого да гласувам от тях.
Мислих, премислях - все тая.
Накрая реших и на единия спрях.
Симпатично момчето. Нежно дори.
Вече избрах мойта бюлетина.
Мисля, че само той заслужава
мястото в тази държавна витрина.
Ще бъда щастлив, ако той ще е там.
Ще му намерим помощничка даже.
Ще назначим опитна, стара "маман",
нека и тя от поста "намаже".
И както във всеки публичен дом,
всеки да има право да влиза.
Да си излива мъката, дори без кондом.
И усмихнат оттам да излиза.
Избраникът няма да ходи на лов.
Няма да посещава спортните срещи.
Ще забрави какво е това риболов...
Там! Зад витрината. С недоволните срещи.
© Ник Желев Всички права запазени