27.09.2014 г., 13:00

Предизборно предупреждение

449 0 1

Когато вдигате цената на водата,
на тока, на газта и на бензина,
когато си гласувате заплати
и то съвсем без никаква причина,
поне за миг, за миг се замислете
на изборите кой ще ви потрябва...
На хората в сърцата прочетете.
С мръсни пръсти не чупете хляба.
Не слагайте Европа пред народа,
от който сте зависими и утре.
Изгодата е временно изгода.
След вечерта настъпва сутрин.
Когато обещавате, то нека
е с чувство, отговорност и със дълг.
Поставяйте пред банките - човека.
И в овча кожа всеки вълк е вълк.
Историята родна научете,
че ключ е тя към бъдната врата.
Героите почитайте, помнете,
те водиха борба за свобода.
Камбаната мълчанието чупи
и скоро ще удари като гръм.
Това, което може да се купи,
понякога продава се насън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те за подбраната тема и хубаво написаното стихотворение!
    Това са темите , на които трябва да пишем най-вече. Да тръбим непрекъснато! И нека никой не се чуди на катаклизмите - те са заслужени. Браво - още веднъж те поздравявам! Хубав ден!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...