Тъне в сблъсъци, плаче
сърцето на човека -
в космически здрач е
светът - от памтивека!
Без обичта умира
самотна красотата,
а животът спира
без светлината...
* * *
С много товари дреме
човекът над живота,
в който мисъл и време
разрушават доброто...
© Айдън Софуев Всички права запазени
човекът над живота,
в който мисъл и време
разрушават доброто..." И..., какво от това! Това е предизвикателството - да се запази доброто от тази разруха и пътят към истинската същност. Пробуждаща творба!