23.12.2008 г., 16:10

Предколедна обич

837 0 13

Навън е дъждовно и сиво,
но ти си моят приказен миг.
Копнея да дишам за тебе,
да живея с този порив велик.

Навън е оловно небето,
но в душите ни греят слънца.
Препускат сърцата от щастие,
докосваме с теб вечността.

Навън природата плаче,
а любов-магия дошла е при нас.
Вълшебен подарък е чувството
да се обичаме в предколеден час.

 

21.12.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само обичта е способна да съхрани нечий живот!
  • Любонта прави света вътре в нас цветен и приказен!
  • Ти коледният подарък вече си го получил!Весели празници!
  • Благодаря Ви от сърце на всички! Обичта е вечно чувство!
    Честита Коледа и весели празници!
  • "Вълшебен подарък е чувството
    да се обичаме в предколеден час."

    Наистина Вълшебно!Весела Коледа,Васко!ЗДраве и щастие за теб и обичните ти хора!Сбъдване на всички мечти през новата година!И милион брилянтчета като това!



Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...