И гола дибидюс ти се предавам
Промъквам се към тебе като дъх
и във косите ти се приютявам.
Завивам се със ароматен мъх
и на уюта си се наслаждавам.
В желание превръщам се след миг.
Към гушката надолу слизам плавно.
Посрещаш ме със уж уплашен вик,
но ми помагаш да напредвам бавно...
Нашествие извършвам след това
и що докосна, всичко завладявам!..
Прошепваш: "Мир!..." с пресъхнали уста:
"И гола дибидюс ти се предавам!..."
Така!... Мирът настъпва най-подир,
макар че стонове чат-пат се чуват...
Разумно е да търсиш бързо мир,
нашественик опасен щом нахлува!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
Такива малки нещица,пълнят душевните ни кутии със заряд за живот с усмивка. Добре мие да те чета,Роби, дори когато героят е тъжен, в него винаги се крие онзи мил заряд на новото и сбъднатостта на търсеното, което в един момент разбираш,че е традиционното добро, пълно с обич и грижа... Отплеснах се...Ала с тези редове на човек му се иска да си има по едно такова нашествие...