29.03.2006 г., 11:08

Предложение

1.6K 0 9

Били близо блюдолизците

и брокерите бъркали браковете,

по сметка, по ризи и ризници,

всеки вместо кръст мъкне сакове.

Токчести дългокраки пеперуди

перпендикулярно се хоризонтират

и кътат зелените буби,

от страсти стари премират.

Захаросани, блудкави изгреви,

от романтика май престоели,

давят в сълзи ферментирало синкави

две сърца, две туптящи повели.

Тихо пеят, не зная езикът им,

но ги чувам – тропкат в съня ми.

А богатите, златните дилъри

пак ме давят с фалшивите думи:

„Не продавай душата. Кой ти я иска?

Ние искаме някаква плът!

Ти ще бъдеш богата огризка

без мечти, без слова и без път!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Шарени думи, ритмично подредени. Първият ми прочит не можа да ги обхване изцяло, браво! Но движението, загатващо се в цялата първа част се губи без причина, "без път", в края. Защо има хумор и блещукаща светлинка като изоставяш надеждата?
  • Хареса ми.
  • Пропуснал съм го,за което съжалявам, но понеже никога не е късно,те поздравявам за великолепното!!!
  • Интересно! Впечатляват ме стихотворенията,които имат акцент в края.Поздравления!
  • Браво!
    наистина няма нужда от коментар

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...