29.03.2006 г., 11:08

Предложение

1.6K 0 9

Били близо блюдолизците

и брокерите бъркали браковете,

по сметка, по ризи и ризници,

всеки вместо кръст мъкне сакове.

Токчести дългокраки пеперуди

перпендикулярно се хоризонтират

и кътат зелените буби,

от страсти стари премират.

Захаросани, блудкави изгреви,

от романтика май престоели,

давят в сълзи ферментирало синкави

две сърца, две туптящи повели.

Тихо пеят, не зная езикът им,

но ги чувам – тропкат в съня ми.

А богатите, златните дилъри

пак ме давят с фалшивите думи:

„Не продавай душата. Кой ти я иска?

Ние искаме някаква плът!

Ти ще бъдеш богата огризка

без мечти, без слова и без път!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Шарени думи, ритмично подредени. Първият ми прочит не можа да ги обхване изцяло, браво! Но движението, загатващо се в цялата първа част се губи без причина, "без път", в края. Защо има хумор и блещукаща светлинка като изоставяш надеждата?
  • Хареса ми.
  • Пропуснал съм го,за което съжалявам, но понеже никога не е късно,те поздравявам за великолепното!!!
  • Интересно! Впечатляват ме стихотворенията,които имат акцент в края.Поздравления!
  • Браво!
    наистина няма нужда от коментар

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...