Mar 29, 2006, 11:08 AM

Предложение

  Poetry
1.7K 0 9

Били близо блюдолизците

и брокерите бъркали браковете,

по сметка, по ризи и ризници,

всеки вместо кръст мъкне сакове.

Токчести дългокраки пеперуди

перпендикулярно се хоризонтират

и кътат зелените буби,

от страсти стари премират.

Захаросани, блудкави изгреви,

от романтика май престоели,

давят в сълзи ферментирало синкави

две сърца, две туптящи повели.

Тихо пеят, не зная езикът им,

но ги чувам – тропкат в съня ми.

А богатите, златните дилъри

пак ме давят с фалшивите думи:

„Не продавай душата. Кой ти я иска?

Ние искаме някаква плът!

Ти ще бъдеш богата огризка

без мечти, без слова и без път!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чомакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Шарени думи, ритмично подредени. Първият ми прочит не можа да ги обхване изцяло, браво! Но движението, загатващо се в цялата първа част се губи без причина, "без път", в края. Защо има хумор и блещукаща светлинка като изоставяш надеждата?
  • Хареса ми.
  • Пропуснал съм го,за което съжалявам, но понеже никога не е късно,те поздравявам за великолепното!!!
  • Интересно! Впечатляват ме стихотворенията,които имат акцент в края.Поздравления!
  • Браво!
    наистина няма нужда от коментар

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...