inara
45 649
12.02.2023 г., 11:05 ч.

Преднамерено убийство 

  Поезия
505 3 2

Уморих се да прощавам, Боже мой! Нима душата е бездънна

и успява да погълне всяка болка, всеки нож да изтъпи?

Нямам сили, премалях. И обещавам, ако утре пак осъмна –

да убия и последната надежда. От надеждата – боли!

 

Ще съм също като нея – милостива, ще ѝ давам по лъжичка

от отровата на бѝлета, порасли по полета от лъжи.

Всяка сутрин ще я будя, за да може вечер пак да спи самичка. 

И сърцето ѝ ще храня с див татул – да се побърква от мечти.

 

И когато залинее и остане само скелет от надежда,

ще посея тия кости нейни точно под реброто си отляво. 

Днеска жива я погребвам, но те моля, Боже – погледа си свеждай –

 

проверявай още чини ли да диша. Сал надежда ми остава....

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Още с първия куплет разхвърли керемидите на душата ми. Има някакъв магнетизъм в твоя стил на писане. Не ни лишавай от него, Ира!👍😘
  • Да, душата е бездънна, тя понася всичко и отново е готова да прости. Така се извисява в полетата космични и ни държи здраво стъпили на краката си! Хареса ми Ирина, много ми хареса!
Предложения
: ??:??