8.01.2010 г., 18:42

Предпочел

955 0 13

(из цикъла „Вицове в рими”)

Когато Николай се престраши
 да се ожени, то, по обичая,
от таткото на булката реши
ръката й да иска. То се знае,


отиде и помоли; „ Дъщеря ви,
да се омъжи, бих желал, за мен!”
„ Добре – му каза таткото тогава –
но пита ли жена ми?” „ Да – смутен –


попитах я!”, отвърна Николай,
 „Жена ви също много ми се нрави,
но мисля, по-добре ще бъде май
да се оженя аз за дъщеря ви!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...