(из цикъла „Вицове в рими”)
Когато Николай се престраши
да се ожени, то, по обичая,
от таткото на булката реши
ръката й да иска. То се знае,
отиде и помоли; „ Дъщеря ви,
да се омъжи, бих желал, за мен!”
„ Добре – му каза таткото тогава –
но пита ли жена ми?” „ Да – смутен –
попитах я!”, отвърна Николай,
„Жена ви също много ми се нрави,
но мисля, по-добре ще бъде май
да се оженя аз за дъщеря ви!”
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
