8 янв. 2010 г., 18:42

Предпочел

961 0 13

(из цикъла „Вицове в рими”)

Когато Николай се престраши
 да се ожени, то, по обичая,
от таткото на булката реши
ръката й да иска. То се знае,


отиде и помоли; „ Дъщеря ви,
да се омъжи, бих желал, за мен!”
„ Добре – му каза таткото тогава –
но пита ли жена ми?” „ Да – смутен –


попитах я!”, отвърна Николай,
 „Жена ви също много ми се нрави,
но мисля, по-добре ще бъде май
да се оженя аз за дъщеря ви!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...