8 янв. 2010 г., 18:42

Предпочел

959 0 13

(из цикъла „Вицове в рими”)

Когато Николай се престраши
 да се ожени, то, по обичая,
от таткото на булката реши
ръката й да иска. То се знае,


отиде и помоли; „ Дъщеря ви,
да се омъжи, бих желал, за мен!”
„ Добре – му каза таткото тогава –
но пита ли жена ми?” „ Да – смутен –


попитах я!”, отвърна Николай,
 „Жена ви също много ми се нрави,
но мисля, по-добре ще бъде май
да се оженя аз за дъщеря ви!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...