7.03.2012 г., 12:34

Предполагам

1.1K 0 4

Измислих си печал, измислих си ад,
измислих и него.
Той лети нависоко. Не, не е тунизиец
и не се казва Ибрахим.
Не е море, не е океан,
не пада от Марс, не гони залутаните
котки, защото не е котарак.
Не е фен на предизвикателствата,
не носи очила а ла Брат Пит,
купува яйца по 30 ст., не знам
какво прави с тях, предполагам омлет,
не съм видяла очите му, мисля,
че са тъмни, не е скитник, не е бандит,
не е ловец на отчаяни моми,
не разбира от безкрайно наклонени
метафори. Сконфузена Луна спира
на пътя му, той я заобикаля.
Остарява бързо, гласът му е дрезгав.
Моята кадифеночерна лудост
не му е интересна, затова мълчи,
ако проговори, може би ще каже:
"кукло, откажи се".
Привлича ме, защото не мога да го имам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...