svetlamila (Светла)
65 151
7.03.2012 г., 12:34 ч.

Предполагам 

  Поезия » Друга
906 0 4

Измислих си печал, измислих си ад,
измислих и него.
Той лети нависоко. Не, не е тунизиец
и не се казва Ибрахим.
Не е море, не е океан,
не пада от Марс, не гони залутаните
котки, защото не е котарак.
Не е фен на предизвикателствата,
не носи очила а ла Брат Пит,
купува яйца по 30 ст., не знам
какво прави с тях, предполагам омлет,
не съм видяла очите му, мисля,
че са тъмни, не е скитник, не е бандит,
не е ловец на отчаяни моми,
не разбира от безкрайно наклонени
метафори. Сконфузена Луна спира
на пътя му, той я заобикаля.
Остарява бързо, гласът му е дрезгав.
Моята кадифеночерна лудост
не му е интересна, затова мълчи,
ако проговори, може би ще каже:
"кукло, откажи се".
Привлича ме, защото не мога да го имам.

© Светла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??