3.12.2014 г., 12:49

Предреченост

1.2K 0 8

Предреченост

Разкъсах и последната ти обич... в споделеност те заклех,
разнищих същността си във плътта ти... сластно те поех,
тих, покорен и безропотен... жертвено във дивото те сплех,
обяздих жаждата в страстта ти... и тебе клетвено те взех.

Разкъсах себе си, през капките в кръвта ти клади палих,
пиех самотата твоя, съдбата ти поех… с нежности те галих.
Съших се в теб, отчаяно да върна, предреченост, една съдба
препускала с вечността, скършена в съдраните останки от вина.

Разкъсвах се... наново те зачевах... сплетени в лепнещата самота,
помяташе ме с вик в спънати пътеки... загръщах те във топлина,
оплитах те в косите си, проклевах те... прилепчивата ни съдба,
и сбирах цялото от късове начупени… извехнали цветя.

Разкъсвах се, препусках с ветровете, с мойта в твойта свобода…
и тихо се стаихме… вихрени в пиляната съдба.. разкотвени в нега,
в хаоса на Абсолюта… разронихме се в брегове- стърнища,
в бездната, скована в ледове… тлеещи души сме в пепелища.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Константинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Градивната критика често е полезна. Особено когато е отправена именно с такава цел и когато е подплатена с (научни) аргументи, не само със субективната сензитивност на критика. Проверете си пощата.
  • *** Благодаря ти, Кръстина за съпричастието.
    *** Благодаря ти, Мисана, както винаги си усетил нишката на "погледа ми" за Любов и разкъсващият душата край.
    *** Здравей, Октомври, широка душа съм и приемам безболезнено критики, когато са градивни. Отношението ми към Урунгел е продиктувано от други мои наблюдения, коментари му винаги са с ироничен и заядлив подход, не само тук. Колкото до това как "изглежда" и как се е нарекъл... погледнах какво е творчеството му. Психологията "казва", че подобни, съществуващи като фантоми, избиват нараненото си его, което в реала не се случва, "навика му е да "шари" по страниците и да "плещи" негативизъм, съжалявам за махленският език, но явно сме на седянка в импровизиран чат.
  • Странното е, че и на мен чатът ми допадна доста
    И аз не мисля, че критиката на Урунгелов трябваше да се възприема по този начин, тъй като всеки има право на мнение. И реакцията беше безсмислена. Особено за това, че нямал снимка и име. Първо, сме тук за да се покажем с поезията си, а не с лицата си. А и достатъчно показваме лицата си чрез думите си. И това, че слагаме по 2 имена прави ли ни по-истински...
    Колкото до текста не мисля, че има смисъл да си изказвам мнението, понеже ще се окаже непоискано
  • Гери, аз нямах предвид поезия, а това по-долу за кой е некадърен, смешен, мъж-фантом и други такива неща Понеже все едно всеки негативен коментар се прави единствено от злоба И според мен няма място за такива неща в поезията, но тук стана така, че се пренесе на лична основа
  • Здравей относно коментарите по-долу не мисля, че Урунгел или Гери са искали да кажат, че са в мисълта или душата ти, както се изрази, или че казват, че в стиха ти няма чувства, а по-скоро коментират художествената му стойност като литература. Ако бяха просто хейтъри и искаха да ти оцапат профила, щяха просто да ти лепнат две двойки колкото да ти падне оценката без да изказват мнение. Те не са го направили, а просто са казали какво мислят. И не мисля, че това, че някой е изказал мнение, което не е като твоето, го прави не-разбиращ, некадърен или смешен. И е нормално на едни да им хареса, а на други не. Наистина не го приемай толкова навътре. Не казвам, че не трябва да отвърнеш или да се защитиш, но... не знам... просто не е този начина.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...