3 дек. 2014 г., 12:49

Предреченост

1.2K 0 8

Предреченост

Разкъсах и последната ти обич... в споделеност те заклех,
разнищих същността си във плътта ти... сластно те поех,
тих, покорен и безропотен... жертвено във дивото те сплех,
обяздих жаждата в страстта ти... и тебе клетвено те взех.

Разкъсах себе си, през капките в кръвта ти клади палих,
пиех самотата твоя, съдбата ти поех… с нежности те галих.
Съших се в теб, отчаяно да върна, предреченост, една съдба
препускала с вечността, скършена в съдраните останки от вина.

Разкъсвах се... наново те зачевах... сплетени в лепнещата самота,
помяташе ме с вик в спънати пътеки... загръщах те във топлина,
оплитах те в косите си, проклевах те... прилепчивата ни съдба,
и сбирах цялото от късове начупени… извехнали цветя.

Разкъсвах се, препусках с ветровете, с мойта в твойта свобода…
и тихо се стаихме… вихрени в пиляната съдба.. разкотвени в нега,
в хаоса на Абсолюта… разронихме се в брегове- стърнища,
в бездната, скована в ледове… тлеещи души сме в пепелища.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Константинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Градивната критика често е полезна. Особено когато е отправена именно с такава цел и когато е подплатена с (научни) аргументи, не само със субективната сензитивност на критика. Проверете си пощата.
  • *** Благодаря ти, Кръстина за съпричастието.
    *** Благодаря ти, Мисана, както винаги си усетил нишката на "погледа ми" за Любов и разкъсващият душата край.
    *** Здравей, Октомври, широка душа съм и приемам безболезнено критики, когато са градивни. Отношението ми към Урунгел е продиктувано от други мои наблюдения, коментари му винаги са с ироничен и заядлив подход, не само тук. Колкото до това как "изглежда" и как се е нарекъл... погледнах какво е творчеството му. Психологията "казва", че подобни, съществуващи като фантоми, избиват нараненото си его, което в реала не се случва, "навика му е да "шари" по страниците и да "плещи" негативизъм, съжалявам за махленският език, но явно сме на седянка в импровизиран чат.
  • Странното е, че и на мен чатът ми допадна доста
    И аз не мисля, че критиката на Урунгелов трябваше да се възприема по този начин, тъй като всеки има право на мнение. И реакцията беше безсмислена. Особено за това, че нямал снимка и име. Първо, сме тук за да се покажем с поезията си, а не с лицата си. А и достатъчно показваме лицата си чрез думите си. И това, че слагаме по 2 имена прави ли ни по-истински...
    Колкото до текста не мисля, че има смисъл да си изказвам мнението, понеже ще се окаже непоискано
  • Гери, аз нямах предвид поезия, а това по-долу за кой е некадърен, смешен, мъж-фантом и други такива неща Понеже все едно всеки негативен коментар се прави единствено от злоба И според мен няма място за такива неща в поезията, но тук стана така, че се пренесе на лична основа
  • Здравей относно коментарите по-долу не мисля, че Урунгел или Гери са искали да кажат, че са в мисълта или душата ти, както се изрази, или че казват, че в стиха ти няма чувства, а по-скоро коментират художествената му стойност като литература. Ако бяха просто хейтъри и искаха да ти оцапат профила, щяха просто да ти лепнат две двойки колкото да ти падне оценката без да изказват мнение. Те не са го направили, а просто са казали какво мислят. И не мисля, че това, че някой е изказал мнение, което не е като твоето, го прави не-разбиращ, некадърен или смешен. И е нормално на едни да им хареса, а на други не. Наистина не го приемай толкова навътре. Не казвам, че не трябва да отвърнеш или да се защитиш, но... не знам... просто не е този начина.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...